Портретът на Дориан Грей

И най-обикновеното нещо придобива очаровние, щом започнеш да го криеш.

Ние сме наказани заради нашите самоограничения.

Ние сме наказани заради нашите самоограничения. Всеки порив, който се стараем да сподавим, продължава да стои в съзнанието ни и да го трови.

Казано е, че най-големите събития на света се творят в мозъка. По същия начин в мозъка и единствено в мозъка възникват и най-големите грехове на този свят.

Ползата от емоциите е, че ни отклоняват от правия път, а ползата от науката – че е лишена от емоции.

За да си възвърне младостта, човек трябва просто да повтори безумствата си.

В наше време все по-голямата част от хората бавно гният от едно всеобщо заболяване – благоразумието, и откриват, когато е твърде късно, че единствното нещо, за което никога не бива да се съжалява, са собствените им грешки.

Вярност! Един ден трябва да се заема с анализа на това чувство. В него има страст към собствеността. Ние бихме изхвърлили много неща, ако не се страхувахме, че някой друг би могъл да ги прибере.

Опитът обаче не притежава подбудителна сила. Той не е по-действен от съвестта. Той е само доказателство, че нашето бъдеще ще прилича на миналото ни и че греха, който веднъж сме извършили с отвращение, ще повтаряме многократно и с радост.

Тя се чувстваше свободна в затвора на своята любов.

Когато сме щастливи, винаги сме добри, но когато сме добри, не винаги сме щастливи.

-Човек трябва да плаща не с пари, а с друго.
-С какво, Базил?
-Струва ми се, с угризения на съвестта, със страдания… със съзнанието на моралното си падение.

—Да, по-добре е да обожаваш, отколкото да бъдеш обожаван — каза лорд Хенри, като си избираше плодове. — Страшно скучно е да бъдеш обожаван. Жените се отнасят към нас, както човечеството към боговете си. Те ни обожават и в същото време постоянно ни досаждат с молби.
—Бих казал, че ни молят за онова, което преди са ни дали сами — прошепна сериозно младият човек. — Те будят у нас Любов. И имат право да си я искат обратно.

Трябва да се съгласиш, че жените дават на мъжете най-скъпото от своя живот.

Обичам театъра. Той е много по-правдоподобен от живота.

Освен това, жените са по-пригодени да устояват на скръбта от мъжете.

Освен това, жените са по-пригодени да устояват на скръбта от мъжете. Те живеят заради чувствата си. Мислят единствено за тях. Вземат си любовници само за да има на кого да правят сцени.

В самообвинението винаги има наслада.

В самообвинението винаги има наслада. Когато се обвиняваме сами, ние чувстваме, че никой друг няма право да ни вини. Опрощение ни дава не свещеникът, а самата изповед.

Опрощение ни дава не свещеникът, а самата изповед.

Над добрите намерения тегне зла участ, че те винаги идват твърде късно.

Жените обаче никога не разбират кога се е спуснала завесата. Те винаги настояват за шесто действие и предлагат представлението да продължи и тогава, когато всякакъв интерес към него е изчерпан. Ако им се позволи да правят каквото си искат, всяка кодемия би имала трагична развръзка, а всяка трагедия би се превърнала във фарс.

Ако не говориш за нещо, все едно, че не се е случило. Думите придават реалност на нещата.

-Каквото е станало, станало. Каквото е минало – е минало.
-Нима можеш да наречеш вчерашния ден минало?
-Какво значение има колко време е изтекло? Само ограничените духом хора имат нужда от цели години, за да се освободят от дадено чувство. Но оня, който е господар на себе си, може да сложи край на една мъка така лесно, както и да си намери забавление. Не искам да разчитам на благоволението на чувстата си. Искам да ги изживявам, да им се радвам и да властвувам над тях.

Само ограничените духом хора имат нужда от цели години, за да се освободят от дадено чувство. Но оня, който е господар на себе си, може да сложи край на една мъка така лесно, както и да си намери забавление.

Не искам да разчитам на благоволението на чувстата си. Искам да ги изживявам, да им се радвам и да властвувам над тях.

Една жена се омъжва повторно само когато е ненавиждала първия си съпруг. А мъжът се жени повторно, когато е обожавал първата си жена. Жените обичат да проверяват късмета си, а мъжете го залагат на карта.

Жените обичат да проверяват късмета си, а мъжете го залагат на карта.

Жените ни обичат за нашите недостатъци. Колкото повече недостатъци имаме, толкова повече те са готови да ни прощават всичко, даже и ума ни.

-Жените ни обичат за нашите недостатъци. Колкото повече недостатъци имаме, толкова повече те са готови да ни прощават всичко, даже и ума ни. Боя се, че след това, което казах, вече никога няма да ме поканите на вечеря, лейди Нарбъри, Но то е съвсем вярно.
-Разбира се, че е вярно, лорд Хенри. Ако ние, жените, не ви обичахме заради вашите недостатъци, какво щеше да стане с вас? Нито един нямаше да успее да се ожени. И щяхте да си останете нещастни ергени. Наистина това нямаше да ви промени особени. Сега всички женени мъже живеят като ергени, а всички ергени – като женени мъже.

Ако ние, жените, не ви обичахме заради вашите недостатъци, какво щеше да стане с вас?

Защо хората говорят тия глупости за щастливите бракове! Един мъж може да бъде щастлив с която и да е жена, стига да не я обича.

Въздържанието е средно нещо. Умереността е като един най-обикновен обяд, а неумереността – като богато пиршество.

До гуша ми дойде от влюбени жени. Жените, които те мразят, са много по-интересни.

-Какво ще кажете за изкуството? – попита тя.
-То е болест.
-А любовта?
-Илюзия.
-А религията?
-Моден заместител на вярата.
-Ти си скептик.
-Не съм. Скептицизмът е начало на вярата.
-Какъв си тогава?
-Да определиш, значи да ограничиш.
-Дай ми поне някаква нишка.
-Нишките се късат. Ще се загубиш в лабиринта.
-Ти съвсем ме обърка.

Ние, жените, както е казал някой, обичаме чрез ушите си, а вие, мъжете, обичате чрез очите си, ако изобщо можете да обичате.

В реалния свят злото не се наказва, а и доброто не се възнаграждава. Успехът съпътствува силния, несполуката преследва слабия. Това е всичко.

Семейният живот е само един навик, лош навик. Но човек съжалява за загубата дори и на най-лошите си навици. А може би съжалява най-много за тях. Те са толкова съществена част от личността му.

Наказанието носи пречистване. Не „опрости греховете ни“, а „накажи ни за нашите злодеяния“ би трябвало да бъде молитвата на човека към един по-справедлив Бог.

Само ограничените хора не съдят по външността. Истинската тайна на живота е заключена във видимото, а не в невидимото.

Какво всъщност е младостта? Едно зелено, незряло време, време на повърхностни настроения и нездрави помисли.

Повърхностните страдания и повърхностната любов живеят. Голямата любов и големите страдания се саморазрушават чрез своята пълноценност.

Превръщаме се в отвратителни марионетки, преследвани от спомена за страстите, от които най-много сме се страхували, и за примамливите изкушения, на които не сме посмели да се поддадем.
Младост!

Жалко само, че много често изплащаме една единствена грешка. Изплащаш, изплащаш и няма край. В своите сделки с човека съдбата никога не приключва сметките си.

На този свят най-добре живеят грозните и глупавите – те седят спокойно и наблюдават играта. Не знаят що е победа, но пък им е спестена горчивината на поражението.

Винаги!… Това е ужасна дума! Потръпвам, когато я чуя. Най-много обичат да я употребяват жените. Те развалят всеки роман, опитвайки се да го направят вечен. Освен всичко друго тази дума нищо не означава. Единствената разлика между прищявката и „вечната любов“ е това, че прищявката трае малко по-дълго.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: