Малкият принц

Антоан дьо Сент-Екзюпери

Това, което е важно, не може да се види…

Езикът е извор на недоразумения. -лисицата

Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.

Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите.

Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: „Моето цвете е там някъде…“ Но ако овцата изяде цветето, за теб сякаш всички звезди угасват! И това не било важно, така ли?

Ако обичаш едно цвете, което се намира на една звезда, е сладко да гледаш нощем небето. Всички звезди са цветя.

Ако имате любов, не се нуждаете от нищо друго. Ако ли нямате, не е от особено значение какво друго имате…

Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници.

В този спящ малък принц най-силно ме вълнува неговата вярност към едно цвете, образът на розата, която сияе в него като пламък на лампа дори когато той спи…

– Какво значи „да опитомиш“?… … ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света… …в живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата.

– Пустинята е хубава – каза малкият принц, – защото крие някъде кладенец…

– Тъй като аз ще живея на една от тях, тъй като аз ще се смея на една от тях, когато погледнеш нощем небето, ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!

Толкова е загадъчна страната на сълзите…

Възрастните обичат цифрите. Когато им разказвате за някой нов приятел, те никога не ви питат за същественото. Никога не ви казват: „Какъв е гласът му? Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?“ Те ви питат: „На каква възраст е? Колко братя има? Колко тежи? Колко печели баща му?“ Едва тогава смятат, че го познават.

––––

„You talk just like the grown-ups!“
That made me a little ashamed. But he went on, relentlessly:
„You mix everything up together… You confuse everything…“ He was really very angry. He tossed his golden curls in the breeze.
„I know a planet where there is a certain red-faced gentleman. He has never smelled a flower. He has never looked at a star. He has never loved anyone. He has never done anything in his life but add up figures. And all day he says over and over, just like you: ‘I am busy with matters of consequence!’ And that makes him swell up with pride. But he is not a man – he is a mushroom!“
„A what?“
„A mushroom!“

If someone loves a flower, of which just one single blossom grows in all the millions and millions of stars, it is enough to make him happy just to look at the stars. He can say to himself, ‘Somewhere, my flower is there…’ But if the sheep eats the flower, in one moment all his stars will be darkened… And you think that is not important!

It is such a secret place, the land of tears.

He had taken seriously words which were without importance, and it made him very unhappy.

The fact is that I did not know how to understand anything! I ought to have judged by deeds and not by words. She cast her fragrance and her radiance over me. I ought never to have run away from her… I ought to have guessed all the affection that lay behind her poor little strategems. Flowers are so inconsistent! But I was too young to know how to love her…

It is more difficult to judge oneself than to judge others. If you suceed in judging yourself rightly, then you are indeed a man of true wisdom.

„Millions of what?“
The businessman suddenly realized that there was no hope of being left in peace until he answered this question.
„Millions of those little objects,“ he said, „which one sometimes sees in the sky.“
„Flies?“
„Oh, no. Little glittering objects.“
„Bees?“
„Oh, no. Little golden objects that set lazy men to idle dreaming. As for me, I am concerned with matters of consequence. There is no time for idle dreaming in my life.“
„Ah! You mean the stars?“
„Yes, that’s it. The stars.“
„And what do you do with five-hundred millions of stars?“
„Five-hundred-and-one million, six-hundred-twenty-two thousand, seven-hundred-thitry-one. I am concerned with matters of consequence. I am accurate.“

As for me, I am concerned with matters of consequence. There is no time for idle dreaming in my life.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: