Портокаловото момиче

Юстайн Гордер

Когато децата се влюбват, налитат или да се бият, или да се скубят. Някои се замерят със снежни топки. Досега съм си мислил, че деветнайсетгодишните са по-печени.

Щом сега не живееш, не живееш изобщо. (Пиет Хайн, датски поет)

Приликата между журналисти и родители е рази, че и едните, и другите са еднакво любопитни. А приликата между политиците и децата е, че непрекъснато се сблъскват с неудобни въпроси, на които не винаги е лесно да се отговори.

Не че имам нещо против туша за мигли и червилото. Но нали живеем на планета в звездна система. Направо невероятно – като си помисли човек. Трудно е дори да си представиш, че космическото пространство съществува. Но има момичета, на които им е трудно да разберат каквото и да било извън туша за мигли. Вероятно има и момчета, които заради футболната топка не виждат хоризонта. Все пак мисля, че разстоянието от едно огледало за слагане на грим до огледалото на истински космически телескоп е огромно. На това май му казват „изместване на перспективата”. Или трябва да се нарече „дежа вю” – вече видяно преживяване. Никога не е късно да преживееш дежа вю. Но мнозима прекарват целия си живот, без дори да осъзнаят, че се носят в това празно простванство. Тук, долу, има толкова неща, които ги дърпат. Достатъчно изморително е само да се грижиш да външния си вид.

Нямаше как да съм сигурен, че ще я намеря, но шансът бе колкото онзи да я срещна на Холменколен. А имаше и още нещо: дори да не я срещна в Севиля лице в лице, поне знаех, че до съвсем скоро е била там, преди да замине за Мароко. Независимо от всичко, щях да преживея самото царство на портокалите и да вдишам същия тръпчив портокалов въздух, който тя бе дишала, щях да се разхождам по същите улици като нея и да седя на същите пейки, на които бе седяла. Само това бе достатъчно основание за заминаване. Пък и не беше немислимо да открия някакви важни следи от нея, например самата Портокалова градина, ако изобщо ме пуснеха там. Помислих си, че едно такова свято място може да е заобиколено от окопи, зли кучета и строги пазачи.
Но не мина и половин час от кацането ми в Севиля и вече свободно се разхождах в Портокаловото царство. Беше сгушено до катедралата и представяляваше красива закътана градина, почти свръхестествена. В строто праилни редици чакаха портокалови дървета с узрели плодове.
Но Портокаловото момиче не беше там. Вероятно се бе отбило за малко до града и ското щеше да се върне…

Възвишеният договор, сключен от нас, бе лесен за разбиране, но труден за изпълнение. Но всички приказки си имат парила и може би именно те различават една приказка от друга. Няма нужда да разбираш тези правила. Само да ги спазваш. В противен случай обещанията не се сбъдват!
Разбираш ли, Георг? Защо Пепеляшка трябва да напусне двореца преди да удари полунощ? Нямам представа, както вероятно и самата Пепеляшка. Но човек има право да разпитва за такива неща, когато се е оставил да го завлекат и омагьосат в най-мечтаното приказно царство. Просто трябва само да приеме условията, колкото и да са му непонятни. Щом Пепеляшка иска да спечели принца, трябва да напусне танците преди даудари полунощ. Толкова е просто, толкова е ясно! Трябва да спазва правилата. Иначе си губи балната рокля и каляската се превръща в тиква. Така че се втурва да се прибере вкъщи преди полунощ, и то на косъм – като губи едната си обувка на връщане. Колкото и да е стванно, но именно по нея принцът успява да я намери накрая. Лошите доведени сестри не спазват правилата и съдбата им е незавидна.

Така е при хората – понякога е по-лошо да загубиш нещо много скъпо за теб, отколкото никога да не си го притежавал.

Преди няколкого дни убихме час-два с една електронна игра, която може би забавляваше повече мен – така силно се нуждаех от покой, от забрава на тежките мисли. Но при всяко наше „умиране” в играта се появяваше ново начало и пак започвахме да играем. Как можем да знаем, че няма такова ново начало за душите ни? Не вярвам в това, наистина. Но копнежът по нещо невероятно си има собствено име. Нарича се надежда.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: