Лавина

Изобщо въпросите дават повече простор. Отговорите ограничават.

Силен е не онзи, който може да се изкатери до голяма височина, а онзи, който не допуща да се смъкне по-ниско от веднъж постигнатото.

Забравят те. Могат без тебе.
А ти не можеш без тях.
Излишен си. Не съществуваш.

Та са „НИЕ“. Ти си сам „АЗ“.
Те са всичко, заедно.
Ти си нищо без тях.

В търсене на смисъла обезсмисляме живота си.

Ако не бе ниският таван, как щяхме да измерим висотата на простoра? Ако не бе пушекът, как щяхме да усетим чистия въздух?

-Но защо човек сънува? – пита Поетът.
-Питай защо се събужда – казва Дара.

Безбройни стъпки е животът, а пък смъртта – една-единствена, която те отвежда най-далеч.

Най-големият риск поемаш не когато избираш тоя път.
Най-големият риск поемаш, когато се раждаш на този свят човек.

Всеки посвоему съзнава с цялото си същество: пропущал е живота си в очакване на нещо друго, предстоящо, а не настоящо.

Нима едва пред смъртта си човек проглежда за истинската красота и ценност на живота?

Вече нищо не се случва в този запланиран, научно обяснен и електронно изчислен свят.

-Вместо мене да ме е яд, вие сте ядосана, на кого?
-На себе си. Че повярвах.

Искреност: Най-рядкото изкопаемо.

Всичко в нашия свят е импровизация. Задъхване, скорост, догонване. Бързо сънувай!

В сивото утро будилникът дебне, за да забие звънтяща бургия право в сърцето на топлия сън.

Все си „ще бъда“ и „щях да бъда“, никога истински „аз съм“.

Ако има съвършенство, няма да има развитие.
Съвършенството би било връх, край, финален акорд.

Човекът е стремеж към завършеност. Ако би се завършил, стремежът би изчезнал и човек би престанал да бъде човек, па макар и станал свръхчовек.

Да обичаш, значи да разбираш.

Всъщност каква е разликата – да умреш млад или стар? Умирайки млад, губиш живота. Живеейки, губиш младостта и себе си. Не е ли все едно?

Колкото по-сив и скучен, толкова по-дълъг изглежда животът. Предпочитам го кратък, но наситен с напрежение.

Игра на роби. Избирай: поробен или поробител?
Свободен.

Не можеш наготово да получиш опит. Дори да ти го пъхнат в шепата, ще го обръщаш отсам-оттам, без да разбереш за какво служи, и ще го разсипеш през пръстите си.

Асен надниква в очите на Дара и вижда себе си в дъната им. Само че не знае, като се отдръпне, дали е останал там, или вече го няма. Ако в тези очи не е останал, ако там го няма, значи никъде другаде не съществува.

Превърни препятствието в опора и трамплин!

Без да желаеш убиваш някого някъде, без да подозираш отнемаш нечие дихание. Без да възнамеряваш го блъскаш с лакът или поглед, без да съзнаваш раняваш с усмивка, с жест, с мълчание. Знаеш ли къде, в кого рикоширaт твоите думи?

Знаеш, пазейки се от всичко, ние не се опазваме като човеци!

Стъпки в снега. Правят планината обитаема. Викат ни настойчиво да тръгнем по тях, да ги продължим по-нататък. Накъде? По-нататък не отъпкано…

Лавината за един миг ни слива и прави истински. Заедно. Животът ни е разделял, смъртта ни свързва. Всички взаимно се допълваме до човек.

Избирайки началото на пътя си, ти избираш своя край. Няма връщане назад!

Всичко в тебе е бегло, преходно и все закъсняващо. Все си ‘ще бъда’ и ‘щях да бъда’, никога истински „аз съм”. И затова в заслепение всичко пропущаш.

Незавършеност – най-съвършеният край. Завършекът е спиране. Мъртва точка. Незавършеността е вечно движение. Живот!

Как ще изплати цената на зрението – най-скъпата цена? Само с живота си? Малко е.

Прекалено пълнолетни сме за да приемем мисли и образи без верижката на смисъла.

Да разбереш, че си ограничен – от там започва твоята безграничност.

Колко пъти може да сгреши човек и да оцелее?

Поетът е роден самотник. Твърде много мисли и копнее за любов, за да може да я реализира.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: