Билет за никъде

Галя Маринова

Колко струва мъжката вярност? Парченце плът… И толкоз…

Не искам да погубвам усмивката… Дори цветя не смея да си накъсам, защото зная, че този цъфтеж е единствен. За розата… И за незабравката…

Аз искам да пиша за болката. Като физическо състояние. И страдание на духа.

Тежи отговорността. Тежи и щастливият миг, но аз правя усилие и се усмихвам. Понякога през сълзи. Но винаги с изправен гръбнак и поглед напред.

Пиша за думата „обичам“, защото тя изразява най-великото чувство. Независимо как го прави, обичащият се извисява над безразличния, бездушния, студения.

Искам да бъда по-добра. И да направя някого добър. Да обичам до последния си земен дъх. И след себе си да оставя… обич.

Всъщност… една восъчна кукла със стъклени очи. Куха. Без сърце. Която дори не може да казва „мама“. Да играе с нея, който иска. На каквото иска. Да я облича, съблича, приспива… Да сресва или разрошва косите й. Да намества ръцете и краката й както пожелае. Тя ще гледа с прозрачни очи и ще мълчи…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: